Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2007 15:50 - ДЖАЙПУР - розов балон и училище по архитектура
Автор: alex3 Категория: Туризъм   
Прочетен: 6083 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 20.11.2009 14:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

       След двудневна почивка и миткане на воля из индийската столица, дойде време да осъществим дълго очакваното пътуване до Агра и Тадж Махал. Потеглихме в шест сутринта, възнамерявайки за един ден да разгледаме града, отстоящ на 200 км  от Дели и да се приберем. 
      Гъстата мъгла от вечерта все още лежеше тежко над града. Следвайки указателните табели, пътят ни водеше към аерогарата. Някъде натам, в тази посока трябваше да има отбивка за Агра. Имаше безброй табели за отбивки към различни квартали, разположени в покрайнините на града.      
         Неочаквано открихме, че в покрайнините на Дели се строи напълно нов град. Град, който може би след броени години ще бъде нещо забележително – огромни високи и модерни сради, приличащи на небостъргачи, с огледални фасади от стъкло в различни нюанси, в които се отразяват знойните слънчеви лъчи. Внушителна гледка, браво на индийците !!! 
      След още няколко километра напуснахме Дели и насочващите табели за Агра тотално изчезнаха. Това не ни озадачи особено и продължихме да си напредваме, убедени, че сме на прав път! Да..но не! След като пропътувахме около 60-70 км ни светнаха в един Макдоналдс, че сме пропуснали отбивката за Агра пред 45 км и сега си пътуваме направо за Джайпур. За щастие и той беше включен в “образователната “ ни програма за Индия и така решихме да не се връщаме да търсим пропуснатата отбивка. Продължихме за Джайпур, който се  намира на около 260 км от Дели.  Столица е на щата Раджастан още от времето, когато Раджастан се е наричал Раджпутана и е бил образуван от разпокъсани малки държавици. Пътят беше идеален, еднопосочен, с много отбивки и богат избор на ресторанти, кафенета и магазинчета(богат за тези географски ширини). Пейзажът постепенно се сменяше, преминаваше в пустинен на места, зачести и движението на камилите като превозно средство.  Ставаше и по-горещо, започнаха да ми се привиждат слонове, оседлани със  златни седла и с по едни огромен рубин на челата, а ездачите със златни копия и  горда осанка, надменно разбутваха железата, търкалящи се върху четири гумички по пътя. 
            Пристигнахме,  отново неусетно пресичайки границата на реалността. Завръщане  в миналото или декор за холивудски филм е всичко пред нас – отново това бе ВЪПРОСЪТ!!!   Джайпур се оказа един истински “Розов град”,  бъкащ от история и историческо наследство, що-годе добре запазено до днес.  Датиращ от 15 век / 1502 г./ ,  градът е управляван от 17 махараджи в продължение на няколко века, обхващащи периода от 1502 до 1947 година.

            Може би е един от малкото градове, проектирани в тази ранна епоха като модерен град в Индустан, различен от традиционалния за времето архитектурен модел, с широки прави и успоредно разположени улици. Разположен е на  1418 фута (431 м)  надморска височина и е обграден с хълмове от  три страни. 
       През 1835-80 г. градът е боядисан в тъмно розово по нареждане на тогавашния му владетел, махараджа Рам Сингх. Като игнорираш гъмжащите от хора, животни и превозни средства улици, естествено превърнати в нескончаема търговска площ, мястото наистина е забележително. И ослепителният слънчев ден отразяваше това великолепие и го правеше още по-кристално и релефно. 

image
                      Джайпур - Розовият град на мечтите

image
                                 Улиците на  Джайпур

image
                       Хава Махал - символ на Джайпур

    Пет етажната  сграда е построена е за жените на царските особи, за да наблюдават оттам скрити преминаващите през града процесии. Лоджиите осигурявали не само чудесен изглед, но имали и добра вентилация.
     Проблемът с паркирането цъфна веднага. Не беше възможно да се движиш с кола в този град. Решихме да се отървем от нея по най-бързия начин и да наемем “камикадзе” с рикша за обиколката на града. Навряхме се на първото открито свободно място на тротоара, току под носа на “шефа” на прилежащия дюкян. Като в България, както си правим, и тука е така.  Как е хубаво да видиш мили родни порядки. Така и в Индия човек може  да се почувства като у дома си. Юрваме се след тълпата, която влиза през една голяма арка към вътрешността на малък площад. В дъното на улицата е разпложен Дворецът на махараджите, който все още се използва под предназначение. Само една част е превърната в музей и е изпълнена с множество магазинчета за сувенири. Купихме си ръчно изработени чехли от камилска кожа и слонче от марбал, най- здравият и красив камък, от който е построена половин (древна) Индия, включително и Тадж Махал. Дворецът е много изящен и добре поддържан, в розово и бяло. Има си и стилно малко ресторантче, закътано във вътрешен зелен двор, декориран със снимки от историята на последните владетели на града. Приготвят хубаво “агнешко задушено”и пържени картофи.

image

                                          Дворецът

image
                       Дворецът - вътрешен двор

image
                            Резбован камък (марбъл)

image

   И дядо Коледа имаше, е черен и кинта и 0.20 см, но все пак го имаше и раздаваше и подаръци на децата                      

image

Действащата част на двореца, седалище на административната управа на града


image
 Подготовка за новогодишен купон същата вечер - все пак е 28 декемри !

      Един от гостоприемните посрещачи на входа на двореца е танцуваща кобра, много добричка и засмяна, само да не се доближаваш прекалено до нея. Входната такса за двореца е около 7 долара и ти дават един голяяям билет с картичка.  И на кобрата трябва нещо да се даде, по желание, за да не я насъскат срещу теб!! 


image


          Искам да отбележа, че в Индия и Пакистан цените за чужденци са 10 пъти по-високи от цените за местни граждани. На местата за публични посещения, като музей, галерии и т.н., това е обявено официално. На пазара ти определят цената на око, колкото мине и успеят да изкрънкат. Първоначално ти казват някаква безумна цена на нещото, което настоятелно ти предлагат и оттам на сетне трябва да се пазариш. За тукашните търговци това е част от удоволствието да търгуват. Играта на котка и мишка и кой ще надвие с хитрост и остроумие над другия. И все пак го правят с благородство и в угода на клиента. Най-много се затруднявам, като ме попитат: Кажете, мадам, Вашата цена и аз ще я изпълня! Тогава се изправям пред дилемата, колко да му кажа, за да е добре за мен и за да не подценя труда на човека. В крайна сметка, се спазаряваме за наполовина от поисканата сума и и си стискаме ръцете. В Пакистан например, не е прието жена да се ръкува, ама ние европейките жени ли сме вече. 
        //// Тук ще направя едно малко лирическо отклонение за любопитни факти: Как изглежда жената в една ислямска държава като Пакистан. Преди всичко трябва да е женствена: Дълга коса, маникюр, педикюр, изрисувани с къна китки на ръцете и горна част на ходилата. Задължително златни бижута – престиж. Омъжените си правят пиърсинг, малки камъчета на носа, много им отиват! /  с каквото вече се сдобих и аз/ . Дрехите са шалвар и туника, гарнирани с ефирен шал, който се нарича "дупата" и се носи неизменно. Жените не се редят на опашки, не плащат сметки и почти никога не пазаруват сами. Дори в болниците се придружават от мъж, независимо дали е съпруг или роднина. Мъжете са на опашките пред гишетата, а жените изчакват, седнали отстрани. Царството на жената е в къщи. 
        Когато “бяла ластовица” като мен се нареди на опашка за нещо,  веднага й се дава път и предимството да бъде обслужена веднага. Раждат най-малко по пет деца и са горди да го правят. Когато кажа, че имам три, ме поглеждат някак си подозрително и със съжаление ! Сигурно си мислят, че нещо не съм добре здравословно или, че мъжът ми ме е изгонил или, че си е взел втора жена и от мен не иска повече деца...А не знаят, че в роднта ми страна за това в родилното ни се присмиват: ...уф, тая докога само ще ражда...??!! Толкова за жените и за женски неща!////

 

       Наемаме си рикша за секунди! На входа на двореца имат стоянка и са винаги на разположение. Голям проблем на такива атрактивни места за посещения е, че просяците и продавачите на сувенири са повече от туристите! Не можеш да се измъкнеш от тях. Впиват се в теб по няколко накуп и те побъркват. Трябва едновременно да дадеш пари за лекарства на майката на едно сакато дете, да си купиш книжка с картичики от града, сувенир – някакво слонче от дърво, хвърчило и още забравих какво! Не е за вярване, но това толкова ти измуква силите, че ставаш за минути като парцал! Възможно ли е така да се отнема енергията от един човек ?! По тези мистични места явно всичко е възможно.

Пак ни метна кочияшът – екстремист. 
       Искахме първо да видим астономическата обсерватория, съзадена още през 16 век, по време на управелнието на махараджа Джай Сингх. Чрез нея са следели  движението на слънцето, луната и изобщо на планетите от галактиката и на тази основа са изготвяли  хороскопи. Направихме един бърз тур по маршрута с “магазините”. Посетихме и ферма за слонове, които се дават под наем за туристически трак, а също и се обучават, за да дефилират на традиционния за Джайпур Фестивал на слоновете. 

image


image

     Най-накрая човекът - рикша склони да ни заведе и до Джал Махал, летния дворец на махараджите. Разположен е на 7 км от града, в центъра на голямо езеро, което в момента, за жалост, беше пресъхнало. Дворецът беше в реставрация и можеше да се види само от далече. Архитектурно чудо и съвършенство. Красиво и обезопасено за нежелани посетители. Това е да си “махараджа”! 

image

       Който е изрекъл  фразата: “Да си богат като махараджа” –  уцелил е в десетката! Разкоша и великолепието са придружавали махараджите до самата им смърт и след нея ! Добре запазен е крематориума, където са изградени самостоятелни постаменти за изгаряне на всеки член на царското семейство. 

image
                                     Част от крематориума

image

Изваяни са изцяло от марбъл, в красива комбинация на персийски и хинду архитектурен стил. Вече наближаваше 3 след обяд и трябваше да побързаме за астрономическата обсерватория, защото беше с най-кратко работно време – само до 15.30 ч. Оказа се, че тя се намира на пет крачки пеша от мястото, откъдето наехме рикшата. Ах, тези камикадзе, вагабонти и половина, но какво да се прави! Борбата за живот е безмилостно жестока! Все пак, успяхме навреме да си стигнем до мястото, въпреки, че за тези пет крачки трябваше да си пробиваме път през тълпата цели 20 минути! Нищо чудно, като разбрах, че само жителите на града наброяват към някакви си 11 милиона, без приходящите туристи и прочие.

        В такива моменти не мисля за неудобствата и трудностите, които се изпречват на пътя ни на всяка крачка. Вниманието ми е концентрирано върху нещата, до които имаме възможността да се докоснем, да видим и изпитаме дълбочината на смисъла на човешкото съществуване, на постиженията на духа и обичта към живота, на не материалното и не земно измерение на нещата. Падна ми шапката, когато точно в 4 след обяд моя джиджан “Диор”(купих си го с гордост за 6 долара),  ведно със слънчевият часовник от 16 век показаха едно и също, точно 4 часа.
image
                          
             Слънчев часовник от 16 век...и още е верен..


image
 Обсерваторията и съоражението, за което така и не  разбрахме, за какво е служело

Не бях виждала никога слънчев часовник. Какво е времето всъщност, едно измерение за дадена реалност, но и в двата случая се вижда по един и същи начин- преди 5 века и сега. Аз съм човек, вярващ в реалното и стъпил здраво на това, не съм била склонна да вярвам в някакви други теории. Но тук,  това място го почувствах кат нещо нереално, свръхестествено и необяснимо. Изхвърлен  далеч от простата човешка логика, се питаш, дали наистина прогресираме и вървим напред в развитието си или догонваме постиженията на древните цивилизации.

        Разглеждането на обсерваторията ни отне почти 2 часа. Започна видимо да се смрачава. Побързахме да намерим колата и с нея направихме малка обиколка на града, търсейки хотел за нощта. Решихме да не се връщаме в Дели, да преспим тук и на сутринта да продължим  до Агра. В картата е отбелязан второкласен път, свързващ Джайпур с Агра и разстоянието е 226 км. Хотелите, в които попитахме обаче, или нямаше места или не ни приемаха, защото нямали лиценз за работа с чужди туристи. Пакистанската  регистрация на колата ни също много ги смущаваше. Добрахме се до една бензиностаниция, с прилично кафене от веригата “Day”, каквито има доста в Индия. Вече бяхме крайно изтощени и обезсилени от целодневния тур, а не бяхме разгледали още и половината от турискическите обекти на града. Но времето, с което разполагахме, толкова позволяваше. За малко дни е непосилно да видиш много неща в тази огромна и бликаща от историческо наследство страна. Непосилна се оказа за нас и мисълта  да продължаваме да търсим хотел из адски претоварения от хора и трафик Джайпур. След кратко “съвещание” взехме безумното решение да тръгнем за Агра веднага. Надявахме се, че по пътя ще е фрашкано с мотели и на спокойствие ще си изберем най-хубавият от тях. Има моменти в живота на човек, когато не трябва да си позволява лукса бъде самонадеян и спонтанен, защото му излиза през носа, нооо......като са ти изсмукали тотално енергията и мозъка ти е задръстен от прахоляци, се случва и това...!!! 

Продължението следва.............
С обич за всички Българи – Алекс




Гласувай:
1
0



1. bamby13 - :-)
21.03.2007 16:07
Chakam s netyrpenie prodylzenieto :-)))
цитирай
2. анонимен - Zdravei Alex! Jelaia ti mnogo ...
22.03.2007 12:20
Zdravei Alex!
Jelaia ti mnogo priatni prejiviavania v India.Az jiviax v New Delhi sus semeistvoto si 3,5 godini.India e neveroiatna strana.Opitai da se otbiesh v hotel Oberoi v Agra.Gledkata ot Oberoi kum Taj Mahal e prekrasna.
skånska
цитирай
3. mery67 - Постинга ти ми въздейства като п...
24.03.2007 00:44
Постинга ти ми въздейства като приказка преди сън!Много ми е интересно да чета за пътешествието ти в тази тъй далечна за мен трана.Чакам продължението! Поздрав !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: alex3
Категория: Лични дневници
Прочетен: 139520
Постинги: 21
Коментари: 65
Гласове: 455
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031