Да си в отпуск си е много хубаво нещо. Сутрин не бързаш за работа, размотаваш се колкото си искаш и времето си тече гладко и спокойно. Не съм почивала година и половина и явно това ме кара така да благоговея пред няколкото дни  неочаквана ваканция по Коледа. 

Днес е вторият ни ден в Дели. Времето е топло и приятно, предразполагащо към ленност и бездействие. Крис има рожден ден и твърдо реших да не го подлагам на мъчението да шофира. Реших да отложим пътуването до Агра за утре. 

Днес ще поразгледаме града, ще намерим хубав ресторант за обяд, ще изберем подарък на Рожденника и изобщо исках да си спретнем един хубав празничен ден.  Решихме първо да посетим  мемориалите на Ганди. До там се стига по доста натоварения околовръстен булевард “Махатма Ганди”. 

Мемориалите са разположени в безкраен, необятен и много красив парк. Посещаемостта бе много голяма. Паркинга се пълнеше непрекъснато с прииждащи автобуси, пълни с чужестранни и местни туристи. Входът за парка е свободен, плаща се само паркинга, около 10-тина рупии. 
Тук можеш да отделиш цял ден и едва ли ще ти стигне да обиколиш и видиш всичко. След тази направена констатация, решихме да се докоснем до мемориалите  на Махатма Ганди, Индира и Раджив Ганди и с това да приключим обиколката в парка, за да остане време за изпълнение и на останалата част от програмата.

 

               Мемориалът на Махатма Ганди


              Мемориалът на Индира Ганди

От парка се отправихме към намиращия се недалеч “Червен форд”, построен през 1648 г. от Шахджахан. Облицован е изцяло от червен камък. От него започва най-оживената улица на Стария град. Неудържимото ни  любопитство ни накара да се впуснем в безумния трафик по нея.   

Предизвикателството от неизвестността за авантюристите е като клечка кибрит за буре с барут. С бавното напредване по нея, постепенно напуснахме реалното време, в което живеехме до преди 20 минути само и се озовахме сред пейзаж, наподобяващ декор на филм за живота на бедните и прокажени клетници през средните векове,във времената на тъма и мракобесие. 
Дрипави мъже и деца теглеха огромни талиги, претоварени с какво ли не – железа, трупи, варели. Пред опушени и зловещи дюканчета, сред кал, прахоляк и купища разлагащи се боклуци, играеха боси и полуголи дечица. Пред тези дюканчета можеше да се видят мъже да се къпят, направо на улицата, гребейки студена вода от бакърени котли. Други се бръснеха, трети готвеха в омазнени и почернели от времето съдове, приличащи на делви. Всичко се движеше, нещо се правеше в неспирен ритъм от тези изпосталели и прозрачни хора, за които не разбирах как намират сили да се движат изобщо. 

                          Без коментар


                           Старият град



Сетих за майка Тереза, която остави костите си в Калкута, борейки се до последен дъх против мизерията и нищетата. 
Попадайки тук, си даваш сметка, колко жестоко и безнадежно може да бъде битието в този свят. 

Можеше да си един от тях !!!
И те полазват гигантски мравки, сковава те ледена суденина..и се питаш : Нима съм богопомазан, с какво тези хора са по-малко хора от мен..или децата им по-малко деца от моите деца, та не живеят човешки!!! Нямах отговор..усетих само, че изпитвам огромна жестока болка и безпомощност..Защото осъзнавах, че колкото и да раздавам пари на просяците и храна на гладните, ще остават още милиони и милиони гладни и умиращи нещастници. 

Не съм видяла как е сътворен света, но видях как ще загине!!! Може би човек трябва да мине през една Индия, за да види не само уроците на миналото, но и тези на настоящето

Изпаднала в подтиснатост и отчаяние от видяното, не усетих как ме излезли от старата част и летим по булевард “Janpat” към центъра.  Паркирахме колата на “Connaught Place”. За да разчупя леда, който ме беше сковал, предложих да се повозим на рикша. Това е нещото, което в нормално състояние не бих направила, защото не си падам по екстремните спортове, но сега не ми пукаше от нищо. С рикшите нещата стоят така, че където и да поискаш да те закара водача, той се съгласява без проблем. След това обаче те прекарва по неговия си маршрут, включващ магазини, с който работи явно на процент. Така се случи и с нас. Обиколихме сума ти ателиета,  повечето квалитетни, в които се продаваха всякакви изработки на местното занаятчийство. 
Накрая си купих едни вълшебно килимче за цена от 70 долара. Хареса ми много, извезано е ръчно от семейството на продавача, някъде в района на Азад Кашмир, с вградени различни истински камъни. Няма лошо, ще ми бъде ценен спомен от Индия. И рикшата изкара процента, и ние се наадреналинчихме здраво от щурите изпълнения,  които са неразделна част от возенето в това возило. 

                             
                         Напред с  рикшата


                  Назад с вълшебно килимче

Време беше да потърсим ресторант, защото почти стана време за следобедна закуска. Набихме се в първата кръчма с красива врата от стъкло и позлата и облечен в мундир пиколо. Личеше си, че ресторанта е наследство от времето на колонизаторите. Просторна зала в шикозен елегантен стил, забележителен бар от тъмно дърво, запазен през годините до днес, за да напомня за блясъка на отминало величие. Сервираха китайска, тайвандска и индийска кухня на сносни цени. 
Взехме си от трите по нещо и една голяма индийска бира (бирите са в бутилки от 650 гр.) и струва 180 рупии в ресторанта. 
И честно казано, индийците правят хубава светла бира. Направо си е бира та дрънка. Друго става човек като си хапне с бира. Животът някак си порозовява, чак ти се иска да литнеш и да свиеш две-три кръгчета като изтребител.
Отлагам летенето, защото ни чакат два кръга с магазини, време за кафе и после в къщи. 
На другият ден смятахме да потеглим за Агра и мистичния Тадж Махал, чието магнетично привличане се простира и завладява далеч отвъд пределите на Агра!

 

С обич на всички Българи !

Алекс

благодаря за приятната разходка Алекс!

Много ми харесва написаното от теб!Благодаря ти за споделените преживявания.Наистина това е един непознат и далечен за мен свят в който пребивавах с интерес благодарениена теб.Поздрав.Ще се радвам и занапред да чета за нови места и случки.

пропътувах почти цяла Индия. Не исках да отивам отново, в никакъв случай, а ето че ми се удаде такъв и бях отново в Индия! Пак си мисля, че не искам да отивам- за трети път! Вашият очерк ме развълнува. Благодаря Ви!

mnogo sa hubavi kartinkite i e mnogo zabaven sayt

Искрено благодаря на всички мои читатели за казаното и написаното по адрес на моите публикации! Това е моето едничко желание - да споделя света, който съм видяла, и така да дам възможност на всеки да се докосне до далечни земи и чужда история! С обич- Алекс

Чета всичко от теб с интерес, но прочетеното тук някак си силно ми въздейсва. Като шамар ударен на вечно хленчеща и капризна пепеляшка, която самодоволно съзерцава своя "кошмарен" свят. За себе си със сигурност зная, че никога няма посмея да стъпя в Индия, но написаното от теб за тази страна е повече от добро. Благодаря ти, че споделяш впечатленията си по толкова интригуващ начин, Алекс!

Благодаря искрено за твои публикации!
Учу болгарский по твоим статьям! Пока трудно.
Как дела? Что нового?