Разстоянието между двете врати на пакистано-индийската граница е символично, направо е една крачка.                                 

                       Граничната порта на Индия към Пакистан

Вече сме стъпили на индийската земя. Обръщам се назад и отново поглеждам затворената след нас врата, надявам се, че не е за последен път.

Тук срещаме и първите сикхи, служители на граничния пункт. Въвеждат ни в просторно фоайе и ни настаняват на удобна мека мебел, където попълваме нещо като адресни карти.  Бяхме много интересни като появяване на това място, с кола и в такъв камерен състав. Все пак заводоволихме любопитството им, разказвайки за нашата прекрасна страна, за всички красоти и места, които би трябвало един ден непременно да посетят. Именно те ни показаха Златният храм на сикхите в Амритсар на снимка, която беше окачена на стената в помещението и ни препоръчаха горещо, да започнем туристическия си маршрут именно оттам. Не бяхме го виждали досега. Изглеждаше величествено и нямаше как да не се съгласим с тях.

И така любезните ни домакини ни изведоха през няколкото пропусквателни пункта на граничната зона и се сбогувахме, като получихме поредната покана да бъдем гости на церемонията по затваряне на границата, когато се върнем. Естествено приехме, пък после ще му мислим, как ще се разделяме на две.

След изминаване на първите километри след границата, започна да ни става ясно, защо така горещо ни съветваха да се възползваме от въздушния транспор за пътуване в Индия. Изведнъж цялата флора, фауна и Хомо Сапиенс на света се изсипаха на пътя. 
Каквото можеше да ходи, да подскача или да се търкаля, го правеше на пътното платно. Непрекъснат врящ и нескончаем трафик.
Ето така например се товари ремарке с трева, ако някой не се е сетил, моля да се запознае! Хакваш се с него на двулентов път и хич да не ти пука. 


Може пък това да е единственият път в радиус от 100 км, кой знае. Или просто при един милиард и сто и еди колко си милиона човеци става така, няма по много място за всички и се движат максимално компактно.

Амритсар се намира на около 26 км от границата. Най- големият град в щата Пенджаб, населен предимно със сикхи. Накратко ще разкажа нещо за сикхите и сикхизма.

Сикхизмът е  най-младата  от религиите по света,  едва на петстотин години. Нейният основател, гуру Нанак, е роден през 1469 година. 
Това се случва по време, когато Индия е била разкъсвана от касти, сектантство, религиозни фракции и фанатизъм. Той се съгласява и почита  и обединява хора от всички вери.

Въпреки късното си зараждане е изненадващо, че младата религия  става  пета по големина и брой на последователи в света. Последователите на сикхизма наричат себе си сикхи. Думата "сикх" означава ученик, и то е добър. Те почитат един бог и ученията на десетте гурута, които са описани в "granth sahib” на гуру,  свещена книга за сикхите.

Вярата на сикх е стриктно моноатеистична, вярва в един върховен бог. Описанието, което е дадено за бог е абсолютно, напълно обхващайки вечният, създателят, причината за делата му, без вражда, без омраза.

Основната предпоставка за сикхизма e, че животът не е греховен в неговия произход и затова богът издържа в него. Сикхите не признават разделението на касти,  те не вярват  в идолопоклоничество, ритуали и суеверия. Сикхизмът се състои от практично живеене, давайки полза на човечество и създавайки толерантност и милосърдие към всичко.

Гуруто Гобинд Сингх е последния гуру, живял под форма на човек. Той създава  Khalsa, духовен профсъюз и сестринство, предано към чистота на мисъл и действие. Той дава на Khalsa отличителна външна форма.
Всеки сикх, който е кръстен като "Khalsa", се зарича да носи символите, наречени петте “ K”: 

         Сикхизмът е отличима вяра, няма никакви връзки с хиндуизма или исляма.

         Сикхи се заселват в Америка преди повече от 100 години, през 1897 г., а 83 000 войници – сикхи са  загинали по време на 2-те световни войни.

         99.9 % от хората, които носят тюрбани в Сащ, са сикхи, а 26 милиона са сикхите в световен мащаб. Един милион живеят в Северна Америка. Първият храм на сикхите в САЩ е построен в Стоктън, през 1912 година.

          В какво вярват  сикхите, някои техни убеждения :

          - Бог е създател на вселената;

          - Бог не е роден и не ще никога умре;

          - Бог е подарък навсякъде;

          - Всички хора са равни;

          - Хората от всички религии и раси са еднакво приети в редовете на сикхите;

- Жените имат равни права с мъжете при религиозните служби и церемонии;

          - След като човек умира, той се ражда отново от друг труп, човек или животно;

Разкавам всички тези неща, за да хвърля светлина върху корена на най- прогресивното и будно население на Индиа. Неща, много от които не знаех, преди да посетя този град, да видя и прочета стотиците надписи, вградени на мраморни плочи в стените на Golden Temple.

След около час наближихме Амритсар. Пътуването мина бързо и в трескаво събиране на първите впечатления. Пътят беше адски натоварен, но осеян с красиви оазиси, в които се отразяваха приказно изваяните дворци – мотели.

Амритсар се оказа доста голям, но все пак имаше указателни табели за най-забележителния обект за туристи и поклонници, Голдън Темпъл. Движението е организирано на принципа на кръговите кръстовища. Влизаш в кръга и си търсиш табелката с твоята уличка. Ако не я уцелиш от раз, въртиш в кръга, докато най-накрая разбереш накъде да да отплеснеш. След половинчасов гигантски слалум по хубав еднопосочен булевард,  пресичащ целия град, след  въртенето в поредното кръгово, излязохме пред невисока арка с надпис: Добре дошли в.......

Влязохме в тесни улички с гъсто нацвъкани всякакви търговски форми на предлагане на всичко. Придвижвахме се с 0,5 км в час, защото пешеходците само дето не минаваха през купето на колата ни, за да пресекат тясната уличка. Предупредиха ме на тръгване за Индия, че бедни и просяци  имали  “обичай” да блъскат децата си под колите на бели хора, за да ги изнудват след това и заработят някой долар от ситуацията. Мисълта, че можем да блъснем дете, макар и по нечии сценарий, направо ме парализираше при всяко доближаване на човек до колата. Тикосах се от въртене във всички посоки, за да не изтърва някой бързак. Огромен пазар, много стоки, много нещо. Какво ли няма по тези пазари, каквото не се сетиш, това няма. При всяко попадане на такова място добивам усещането, че ме засмуква вакуум и никога няма да се измъкнем оттам. ( Случи се и такъв ужасен момент, но до него ще стигна след няколко постинга).

Готвачите на нанове и сумоси са навсякъде. За нановете са иззидани дълбоки глинени пещи, горящи на газ, по стените на които се лепят суровите питки и след 5 минути са готови за изваждане. Сумосите са тестени закуски, които се приготвят традиционно с плънка от картофи и зеленчуци, или с месо, телешко и пилешко. Тестото се загъва с плънката като триъгълник и се пържи с много и гореща мазнина. И са люти, задължително. Продава се масово по улиците и понеже минава през силен огън, е сравнително безопасно за хапване. Струва само 5-6 рупии, като уточня, че 43-44 индийски рупии са равностойни на 1 щатски долар. Нановете струват наполовина. Най-важното при пътуване в този регион е да успееш да се опазиш от лапване на амеба, налична дори в чешмяната вода, и други разни бактерийки, дето могат да ти нарушат сериозно и болезнено стомашното равновесие. Плодове и зеленчуци се консумират само след дезинфекция с готови препарати или слаб разтвор на калиев перманганат, след това обилно изплакване с минерална вода. Консумиране на пресни и зелени салати може да си позволите само в 5-звезден хотел, но и в такъв съм получавала “ приятни изненади”. Абе ужас, едва ли не трябва да сканираш всичко за ядене. Както може би вече сте уловили, колко и да се оплаквам от задръстените пазари, аз доста жадно попивам всички подробности от пейзажа и любопитно точа врат във всички посоки, сакън да не изпусна нещо интересно. Така и този път. Докато Крис бахтиса  от ръгане и провиране из гмеча на 1-ва, опитвайки се сдържано да тегли ентелегентни майни на всичко, дето шавне насреща ни( викам си, завалията, не смее сигурно от неудобство пред мен да тегли една “ автентична българска благословия на целия индийски народ”). Озовахме се тутакси на нещо като паркинг, препълнен с коли и хора всякакви. Недалеч, зад високите бели стени на внушителната сграда вдясно от паркинга, проблясваха златни върхове на храм. Оказа се, че 25 декемри е религиозен празник на сикхите и беше претъпкано с поклонници от цялата страна. Успяхме да намерим място за паркиране и се отправихме кум входа на голямата бяла сграда. За да се влезе в храма, трябва да се събуеш бос и да си с покрита глава. За обувките имаше гардероб. Емоцията е супер готина и ароматна, докато се редиш на най-смрадливата опашка на света, за да стигнеш до гишето на гардероба. А Крис как си пада по такъв вид емоции, щях да се напикая от смях. Въртеше се тревожно като космонавт на луната, на който всеки момент му свършва кислорода и невярващ, че ще трябва да щрапа бос неизвестно накъде и колко. Но, чувството за солидарност си е хубава работа.

След гардеробът се тръгва по една по една застлана пътека от зебло, която води до входа на храма. Там ти поставят оранжева забрадчица (ако си гологлав) и ставаш фен и половина. На влизане в храма, под зоркото око на един от пазителителите му, трябва да минеш през вани с вода, за да влезеш с чисти крака.
Крис тук отново запъна и два пъти се опита да отвлече вниманието на копоя и да се заобиколи трапа с водата да се промъкне със сухи краченца, но не мина. Не са вчерашни воините с дълги до небето тояги, завършващи с метални копиевидни върхове. Имат очи и на гърба си.
И така, с чисти краченца и мърморене влязохме в Златния храм на сикхите. Пред нас се отвори величествена гледка. Огромно, много бяло и неотразимо могъщо и красиво, с храм от чисто злато, обгърнат грижовно от бистра прозрачна вода. С думи е трудно да се опише това великолепие. Няма и да се опитвам. В замяна ще приложа малко снимки, убедете се сами, дали наистина е така,  аз съм убедена .......

!

 Това е част от храма, изваян изцяло от бял мраморен камък!







                       Това е моста, водещ към самия храм

Храмът от злато, погледнат от срещуположната страна.
Вдясно от храма, дългите оранжеви тояги, за които споменах, с край на копие, са оръжието на пазителите на храма(символ.)


                                    Отново храмът


 

Част от многобройните поклонници

......които продължават да напират към входа....